Климатичните промени увеличиха рисковете от горски пожари из цяла Европа. При все това, изгорелите площи в Средиземноморския регион леко са намалели от 1980 година насам, което е показателно за ефективността на усилията по контролиране на пожарите. Въпреки това през последните години съвпадащите с горските пожари рекордни засушавания и жеги засягат региони от Централна и Северна Европа, в които не е типично развитието на горски пожари. Разширяването на областите, в които възникват пожари, и удължаването на пожароопасния сезон се наблюдава на повечето места в Европа, в частност при сценариите с по-високи емисии, така че са необходими допълнителни мерки за адаптация.
Фигура 1. Изгорели площи в европейските държави
Горските пожари са от съществено значение за много екосистеми, например за възобновяване на горите, за контролиране на вредителите и заболяванията по дърветата, за редуциране натрупването на горивна биомаса в горите и оттам намаляване на интензивността на бъдещите пожари. Въпреки това честите и големи по териториален мащаб пожари имат своето отрицателно влияние върху качеството на въздуха и водата, биоразнообразието, качеството на почвения слой и естетиката на пейзажа. Горските пожари са предпоставка и за задълбочаване на климатичните промени, тъй като при тях се отделят големи количества парникови газове и те причиняват икономически щети и загуба на човешки животи в населените места.
Рискът от пожар зависи от множество фактори, в това число и климатичните условия. Очаква се климатичните промени да имат съществено влияние върху риска от гроски пожари в Европа, както се отбелязва и в стратегията на ЕС с адаптиране към климатичните промени. За мониторинг на тенденциите при горските пожари, Европейската информационна система за горските пожари (European Forest Fire Information System, EFFIS), ръководена от съвместен изследователски център, отчита броя пожари и площта изгорена територия, като последния показател се смята за по-значимия и валиден от гледна точка на политиката.
За държавите от Средиземноморска Европа – южна Франция, Гърция, Италия, Португалия и Испания, т.нар. EUMED5 – са налични дълги времеви серии от данни, започващи от 1980 година. По отношение на площта изгорелите територии в EUMED5 са леко намалели от 1980 година, с изключение на Португалия. Наблюдава се обаче голям вариабилитет между годините, който съществено е предопределен от метеорологичните условия. Например, по отношение изгорелите площи, 2017 година се явява втората най-унищожителна година заради безпрецедентните пожари в Португалия, докато в сравнение с нея 2018 година е с най-малко регистрирани засегнати от пожар площи.
За други европейски страни данните са налични от 1992 година насам. През 2018 година рекорден брой държави регистрират унищожителни пожари, включително страни в Централна и Северна Европа, които в миналото типично не са познавали тези явления. Например през 2018 година Швеция е засегната от най-тежкия в историята си пожарен сезон и има нужда от международна огнеборческа помощ.
Много голяма част от случаите на унищожителни пожари в Европа са в резултат от екстремни климатични условия, като например рекордните жеги и засушавания от пролетта и лятото на 2017 и 2018 година. Новата стратегия за адаптация към климата на ЕС има за цел изграждането до 2050 година на устойчива на климата Европа, в която е смекчено влиянието на негативните последици от климатичните промени, например горските пожари.
Фигура 2. Общият климатично-обусловен пожарен риск в настоящия момент и при два сценария за климатичните промени
Канадският индекс Fire Weather Index (FWI) се използва за оценяването на риска от пожар на база метеорологичните условия. От 1980 до 2012 година, индексът се повишава за Европа като цяло, в частност в южната и източната част на континента. Фактът, че изгорелите площи в Средиземноморието относително намаляват в този период говори за ефекта, който постигат мерките по управление и потушаване на пожарите в региона.
Тенденцията е метеорологичните рискове от пожар да се повишават в повечето региони, с изключение на североизточните и северните части на Европа. Този ръст се очаква да доведе до разширяване на север на зоните на умерен пожарен риск в Западна и Централна Европа, но дъжравите с най-високи обсолютни стойности на пожарен риск остават Португалия, Испания и Турция. Моделите показват, че унищожителните пожари в държавите от EUMED5 могат да ускорят двойно затоплянето с 3 °C на глобалния климат, но че с възприемането на допълнителни мерки като контролирано горене, противопожарни просеки и подобрени практики за потушаване на огъня това увеличаване на температурите може да бъде съществено ограничено.
Източник
Forest fires in Europe, European Environmental Agency, 18.11.2021
